Постинг
15.04.2016 18:36 -
Марко Пицути - "Скритите манипулации" 11
Исландия, чиято площ е равна на 1/3 от повърхността на Италия, но наброява едва 320 000 жители, преди 2008 г. е била 5-ата страна в света по доход на глава от населението, най-ниска безработица и щедро разпределение на благата. Пословична е нейната известност като страната на икономическото чудо с БВП, който е нараснал с повече от 7% между 2004 и 2005 г., с 4,4 % през 2006г. и с 4 ,7 % през 2007 г.
Лешоядите от Тройката вече са в пълна готовност да се намесят със заем в условията на мерките за строги икономии, но този път развитието на нещата не се случва според очакванията. Исландците се вдигат на бунт и преобръщат трапезата на Международния валутен фонд, като принуждават Тройката да склони да преговаря. Икономическият стълб продължава да бъде в ръцете на финансовата аристокрация, която пречи на държавата да издава директно своя собствена валута без дълг и лихви. Следователно революцията е останала незавършена и ако исландците не изискат час по-скоро паричен суверенитет, силите могат да продължат играта на котка и мишка.
В тази ситуация, със сигурност положителна, Исландия се оказва в положение, в което й се налага да се изправи срещу резултата от криза, започнала през 2001 г. с процеса на приватизация на основните кредитни институции. През 2003 г. всички исландски банки са придобити от частни банкери, отпускали лесни кредити на домакинствата и бизнеса, самофинансирайки се със счетоводни заобикаляния.
Те създават фиктивни фирми на места, известни като данъчен рай, и после използват завишените капитали като гаранция за получаване на други пари, които да се реинвестират. Парите се осигуряват от чуждестранни инвеститори чрез банкови сметки онлайн, които обещават висока възвращаемост. Става въпрос за класическата пирамидална схема, предназначена за изкуствено и драстично нарастване до достигане на колапс в икономическата система. Банкерите са много добре за познати с опасната игра, която започват, но са убедени, че накрая цялата сметка ще се плати от исландската държава. Докато капанът на дълга затваря Исландия със стоманени клещи, медиите препускат в разпространението на обичайната мантра, според която жертвите, които трябва да се направят от населението, са абсолютно необходими за спасяването на страната от фалит.
Въпреки това, случва се всичко онова, от което най-много се е страхувал финансовият елит: исландците се разбунтуват и открито заявяват опозицията си за плащането на банковия дълг с публични средства. Исканията им са основно три: разпускане на правителството, откриване на съдебно производство за разследване на дейността на министър-председателя и преразглеждане на Конституцията.
Изправен пред влошилата се ситуация, финансовият елит увеличава натиска върху исландската държава и както холандското, така и британското правителство заплашват с тежки отмъщения, стигайки дори до закана за изолация на Исландия.
Така година след година, въпреки мрачните прогнози на международните финансови експерти, исландската икономика продължава да расте, достигайки ръст от + 3 % от БВП през 2012 г. и равнище на постоянен спад на безработица.
След фалита на трите основни банки в Исландия народът не само че отказва да плати дълговете им, а дори успява да изправи пред съда министър-председателя си заедно с всички банкери, отговорни за финансовата катастрофа. До сега исландският народ е единственият, който е показал такава смелост да се разбунтува срещу диктата на финансовия елит и фактът, че все още притежава своя национална валута, която не се контролира директно от Тройката, със сигурност е спомогнало за успеха на бунта. Все пак, това е частична и временна победа, тъй като Централната исландска банка остава под контрола на частни банкери.
Голямата и основна заслуга на исландците е, че по всякакъв начин, даже и със сила, са защитили принципа, според който народът не е отговорен за натрупаните дългове от финансовите спекуланти. По тази причина международните информационни институции почти напълно затъмняват случилото се в Ледената земя. Единствените новини, промъкнали се извън границите на острова, са умишлено изкривени от медиите, които представят исландците като непочтени, отказващи да уважат собствения си външен дълг.
Лешоядите от Тройката вече са в пълна готовност да се намесят със заем в условията на мерките за строги икономии, но този път развитието на нещата не се случва според очакванията. Исландците се вдигат на бунт и преобръщат трапезата на Международния валутен фонд, като принуждават Тройката да склони да преговаря. Икономическият стълб продължава да бъде в ръцете на финансовата аристокрация, която пречи на държавата да издава директно своя собствена валута без дълг и лихви. Следователно революцията е останала незавършена и ако исландците не изискат час по-скоро паричен суверенитет, силите могат да продължат играта на котка и мишка.
В тази ситуация, със сигурност положителна, Исландия се оказва в положение, в което й се налага да се изправи срещу резултата от криза, започнала през 2001 г. с процеса на приватизация на основните кредитни институции. През 2003 г. всички исландски банки са придобити от частни банкери, отпускали лесни кредити на домакинствата и бизнеса, самофинансирайки се със счетоводни заобикаляния.
Те създават фиктивни фирми на места, известни като данъчен рай, и после използват завишените капитали като гаранция за получаване на други пари, които да се реинвестират. Парите се осигуряват от чуждестранни инвеститори чрез банкови сметки онлайн, които обещават висока възвращаемост. Става въпрос за класическата пирамидална схема, предназначена за изкуствено и драстично нарастване до достигане на колапс в икономическата система. Банкерите са много добре за познати с опасната игра, която започват, но са убедени, че накрая цялата сметка ще се плати от исландската държава. Докато капанът на дълга затваря Исландия със стоманени клещи, медиите препускат в разпространението на обичайната мантра, според която жертвите, които трябва да се направят от населението, са абсолютно необходими за спасяването на страната от фалит.
Въпреки това, случва се всичко онова, от което най-много се е страхувал финансовият елит: исландците се разбунтуват и открито заявяват опозицията си за плащането на банковия дълг с публични средства. Исканията им са основно три: разпускане на правителството, откриване на съдебно производство за разследване на дейността на министър-председателя и преразглеждане на Конституцията.
Изправен пред влошилата се ситуация, финансовият елит увеличава натиска върху исландската държава и както холандското, така и британското правителство заплашват с тежки отмъщения, стигайки дори до закана за изолация на Исландия.
Така година след година, въпреки мрачните прогнози на международните финансови експерти, исландската икономика продължава да расте, достигайки ръст от + 3 % от БВП през 2012 г. и равнище на постоянен спад на безработица.
След фалита на трите основни банки в Исландия народът не само че отказва да плати дълговете им, а дори успява да изправи пред съда министър-председателя си заедно с всички банкери, отговорни за финансовата катастрофа. До сега исландският народ е единственият, който е показал такава смелост да се разбунтува срещу диктата на финансовия елит и фактът, че все още притежава своя национална валута, която не се контролира директно от Тройката, със сигурност е спомогнало за успеха на бунта. Все пак, това е частична и временна победа, тъй като Централната исландска банка остава под контрола на частни банкери.
Голямата и основна заслуга на исландците е, че по всякакъв начин, даже и със сила, са защитили принципа, според който народът не е отговорен за натрупаните дългове от финансовите спекуланти. По тази причина международните информационни институции почти напълно затъмняват случилото се в Ледената земя. Единствените новини, промъкнали се извън границите на острова, са умишлено изкривени от медиите, които представят исландците като непочтени, отказващи да уважат собствения си външен дълг.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
