Постинг
15.04.2016 18:10 -
Марко Пицути - "Скритите манипулации" 5
Така наречените силни на деня представляват кастата на доминиращата група. Противно на общоприетото схващане, тяхната империя има много крехки основи и превъзходството им спрямо другите сили произтича от една заблуда, която битува благодарение на съучастничеството на корумпирани политици. За да се промени тази ситуация, е достатъчно да се информира населението за ефективното функциониране на парите и за това как една група от банкери е успяла да се сдобие с абсолютния контрол. Именно поради тази причина финансовият елит работи активно да запази нациите в състояние на максимално невежество, контролирайки информацията.
Историческата, научната, икономическата и културната информация е непрекъснато манипулирана, за да се държи населението в постоянна слепота. Научните открития, които биха могли най-накрая окончателно да ни освободят от недостига на традиционните енергийни ресурси, са системно прикривани; медицинските открития, в състояние да ни излекуват (или поне да не ни разболяват) от най-тежките заболявания, са цензурирани от официалните публикации, а учените - дисиденти са преследвани.
Един от основните обекти в и в дневния ред на доминиращия финансов елит е концентрацията на паричния суверенитет - узурпираният източник на мощ на отделните държави в само една голяма Централна световна банка с изключителна собственост. По този начин банкерите достигат последователно всеки един етап от програмата (например създаването на Централната банка на САЩ през 1913 г. или Международния валутен фонд през 1950 г.) и техният дизайн за света с построяването на Новия Световен Ред става все по-ясен и по-прозрачен.
Всеки път, когато държавата харчи повече пари, от тези, които събира от данъци (дефицит), е принудена да взема заем и чрез издаване на облигации като обезпечение за получения кредит. В сегашната парична система държавите не могат да отпечатват директнопарите, от които се нуждаят (с изключение на малки количества, състоящи се от метални монети, изсечени от Монетния двор), и за да финансират публичните разходи, които превишават приходите, трябва да прибягват до пускането на облигации на пазара. Изкупуването им е предназначено за различни правни субекти, като Централната банка, търговските банки, фирми и предприятия, семейства.
Пряката отговорност за този дълг несъмнено трябва да бъде приписана на политическата каста, която е похарчила повече пари, отколкото позволяват данъчните приходи, но тежестта на лихвите по дълга и други фактори, като условията за заемането на парите (наложени от централните банки и други международни организации като Международния валутен фонд) и рейтинговите оценки върху държавните облигации са тези, които са възпрепятствали икономиката и са я хвърлили в лабиринт без изход. Достатъчно е да помислим само за размера на достигнатата сума с лихвите, която е придобила такива размери, че държавният дълг продължава да нараства, дори когато приходите са в равновесие или дори повече от разходите в първичния баланс.
По-голямата финансова стабилност и състоянията на извънредно положение, създадени от кризите, винаги са използвани от мощните банкери като повод да принудят или да ускорят процеса на глобализация. В този ред на мисли създаването на Европейска централна банка като наднационален орган е огромен успех за финансовия елит.
Историческата, научната, икономическата и културната информация е непрекъснато манипулирана, за да се държи населението в постоянна слепота. Научните открития, които биха могли най-накрая окончателно да ни освободят от недостига на традиционните енергийни ресурси, са системно прикривани; медицинските открития, в състояние да ни излекуват (или поне да не ни разболяват) от най-тежките заболявания, са цензурирани от официалните публикации, а учените - дисиденти са преследвани.
Един от основните обекти в и в дневния ред на доминиращия финансов елит е концентрацията на паричния суверенитет - узурпираният източник на мощ на отделните държави в само една голяма Централна световна банка с изключителна собственост. По този начин банкерите достигат последователно всеки един етап от програмата (например създаването на Централната банка на САЩ през 1913 г. или Международния валутен фонд през 1950 г.) и техният дизайн за света с построяването на Новия Световен Ред става все по-ясен и по-прозрачен.
Всеки път, когато държавата харчи повече пари, от тези, които събира от данъци (дефицит), е принудена да взема заем и чрез издаване на облигации като обезпечение за получения кредит. В сегашната парична система държавите не могат да отпечатват директнопарите, от които се нуждаят (с изключение на малки количества, състоящи се от метални монети, изсечени от Монетния двор), и за да финансират публичните разходи, които превишават приходите, трябва да прибягват до пускането на облигации на пазара. Изкупуването им е предназначено за различни правни субекти, като Централната банка, търговските банки, фирми и предприятия, семейства.
Пряката отговорност за този дълг несъмнено трябва да бъде приписана на политическата каста, която е похарчила повече пари, отколкото позволяват данъчните приходи, но тежестта на лихвите по дълга и други фактори, като условията за заемането на парите (наложени от централните банки и други международни организации като Международния валутен фонд) и рейтинговите оценки върху държавните облигации са тези, които са възпрепятствали икономиката и са я хвърлили в лабиринт без изход. Достатъчно е да помислим само за размера на достигнатата сума с лихвите, която е придобила такива размери, че държавният дълг продължава да нараства, дори когато приходите са в равновесие или дори повече от разходите в първичния баланс.
По-голямата финансова стабилност и състоянията на извънредно положение, създадени от кризите, винаги са използвани от мощните банкери като повод да принудят или да ускорят процеса на глобализация. В този ред на мисли създаването на Европейска централна банка като наднационален орган е огромен успех за финансовия елит.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
