Постинг
15.04.2016 18:17 -
Марко Пицути - "Скритите манипулации" 7
Банкерът и триковете на професията:
В Средновековна Европа най-ценните стоки за обмен са представлявали златните монети и части от благороден метал в сурово или преработено състояние. Пласирането и съхранението на златото е създавало огромни затруднения поради неговото значително специфично тегло и постоянната заплаха от бандити. Тази ситуация е принудила по-голямата част от заможните хора да депозират златните си монети при златари, лихвари (прототип на модерните велики сили) от еврейски произход (на християните е било забранено да дават заеми срещу лихва), които са притежавал и най-сигурните сейфове.
Този трик е позволил на майсторите на лихварството за кратко време да придобият най-големите богатства на европейския континент. Докато златарите-лихвари са давали назаем пари, създадени от нищото, техните длъжници е трябвало да плащат лихви и дългове,които са ставали реални според правните ограничения. В крайна сметка тези спекуланти са се превръщали в кредитори на суми, много по-голем и от тези, които би могла да притежава цялата гражданска общност.
Високите лихвени интереси често са принуждавали длъжниците да загубят своите реални активи или да търсят нови заеми, за да се справят с предишните. С течение на времето богатствата на цели държави са попадали в хазните на златарите-лихвари и техните съвременни потомци ги виждаме в сегашната каста на великите сили.
Банкерите знаят, че дори на теория да е възможно в един момент всички вложители да решат в един и същи ден да изтеглят своите капиталовложения, шансовете това да се случи са нищожни. Ежедневно, докато някои клиенти изтеглят своите депозити, други извършват плащания и така се компенсира паричният поток. В едно проспериращо общество тегленето на депозити е компенсирано от плащането. Следователно налице е само малък процент от пари в наличност, който да покрие целия генериран от банките виртуален кредит. Издаването от Централната банка на пари в брой представлява само паричната база и не включва огромната маса от циркулиращи кредити, която е нараснала експоненциално, благодарение на продажбата на спекулативни финансови продукти.
Целта на финансовата криза, изкуствено произведена от елита, е да наложи на европейските държави състояние, определено от олигархиите на едрия капитал. Една от тях е институцията Европейски механизъм за стабилност, присъстваща в цели 17 европейски страни. Това е международна финансова институция със седалище в Люксембург, която официално има за цел да предостави финансова помощ на страните членки в затруднение, но дефакто спомага за края на националния суверенитет и самоопределението на народите.
В Средновековна Европа най-ценните стоки за обмен са представлявали златните монети и части от благороден метал в сурово или преработено състояние. Пласирането и съхранението на златото е създавало огромни затруднения поради неговото значително специфично тегло и постоянната заплаха от бандити. Тази ситуация е принудила по-голямата част от заможните хора да депозират златните си монети при златари, лихвари (прототип на модерните велики сили) от еврейски произход (на християните е било забранено да дават заеми срещу лихва), които са притежавал и най-сигурните сейфове.
Този трик е позволил на майсторите на лихварството за кратко време да придобият най-големите богатства на европейския континент. Докато златарите-лихвари са давали назаем пари, създадени от нищото, техните длъжници е трябвало да плащат лихви и дългове,които са ставали реални според правните ограничения. В крайна сметка тези спекуланти са се превръщали в кредитори на суми, много по-голем и от тези, които би могла да притежава цялата гражданска общност.
Високите лихвени интереси често са принуждавали длъжниците да загубят своите реални активи или да търсят нови заеми, за да се справят с предишните. С течение на времето богатствата на цели държави са попадали в хазните на златарите-лихвари и техните съвременни потомци ги виждаме в сегашната каста на великите сили.
Банкерите знаят, че дори на теория да е възможно в един момент всички вложители да решат в един и същи ден да изтеглят своите капиталовложения, шансовете това да се случи са нищожни. Ежедневно, докато някои клиенти изтеглят своите депозити, други извършват плащания и така се компенсира паричният поток. В едно проспериращо общество тегленето на депозити е компенсирано от плащането. Следователно налице е само малък процент от пари в наличност, който да покрие целия генериран от банките виртуален кредит. Издаването от Централната банка на пари в брой представлява само паричната база и не включва огромната маса от циркулиращи кредити, която е нараснала експоненциално, благодарение на продажбата на спекулативни финансови продукти.
Целта на финансовата криза, изкуствено произведена от елита, е да наложи на европейските държави състояние, определено от олигархиите на едрия капитал. Една от тях е институцията Европейски механизъм за стабилност, присъстваща в цели 17 европейски страни. Това е международна финансова институция със седалище в Люксембург, която официално има за цел да предостави финансова помощ на страните членки в затруднение, но дефакто спомага за края на националния суверенитет и самоопределението на народите.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари