Началото на финансовия крах, който в първите месеци на 2008 г. съсипва цялата световна икономика, е последвано от експлозията на американския спекулативен балон върху високо рисковите ипотечни кредити. Въпреки че официално настъпването на това бедствие идва като изненада за всички (федерален резерв, търговски банки, рейтингови агенции, икономически екс­перти, политици, медии), в действителност е очевидна последица на финансовата спекулация, извършена от банкерския елит - вид бомба със закьснител.
          Стиглиц обяснява, че заемите на МВФ в Източна Европа, вместо да се използват по предназначение за подпомагане на местната икономика, са послужили да възстановят инвестициите, направени от западните банкери и големите корпорации. Международният валутенфонд прави споразумения за твърде бърза приватизация, която, при липса на необходимите надзорни институции, приключва с обогатяването на банкери, политици и без­скрупулни бизнесмени.              Изяснява, че най-добрите резултати по отношение на прехода от една икономическа система в друга са постигнати в страни като Полша и Китай, които не са приели политиката на МВФ. Азиатските държави, вместо да следват модела на дивите приватизации (раз­продажба на всички обществени блага на международни корпорации) и отваряне на митническите пунктове, кое­то иска да наложи МВФ, са взели точно обратното решение, а именно държавната намеса, и са постигнали значителен икономически растеж. Стиглиц потвърждава тесните връзки между ръководните лидери на МВФ и големите международни финансови групи.
          Държавният департамент на САЩ финансира група икономисти и прависти от Харвардския университет, за да управляват руския икономически преход, съвместно с МВФ и Световната банка. Преобразуването на руската икономическа и производствена система се извършва с най-насилствената приватизация, извършвана някога до този момент в света, и резултатът е катастрофален.            Както бе посочено от Александър Бузгалин - доцент по икономика в Московския университет, с един или два милиона долара международните спекуланти са можели да купуват огромни фабрики в Урал и Централна Русия, на които само металните конструкции са на стойност стотици милиони долари.
         Докато разпродажбата на страната, планирана от Запада заедно с руската олигархия е в действие, десетки милиони хора изпадат в крайна бедност и избухва феноменът на проституцията като средство за преживяване. Ако отидем още по-назад във времето, ще вид им, че през 80-те години на миналия век Международният валутен фонд и кликата на Световната банка са принуждавали много бедни страни като Сенегал да приемат техните неолиберални политики, провокирайки така фалирането на цели индустриални сектори, които преди това са били продуктивни.
         Нямайки възможност да върнат парите на международните финансови институции, страните от Третия свят се оказват в принуда да заплащат дълга си посредством концесии върху използването на техните естествени ресурси. В случаите, когато правителствата не се оставят да бъдат корумпирани, финансовият елит сменя стратегията си и търси всякакви други възможни методи и начини, за да ги убедят.
         Ако инструментът на изнудване не е ефикасен (секс скандали или скандали от друг тип), се прибягва до намесата на професионални убийци, чиято задача е да елиминират физически неудобния политик ,така че да изглежда като инцидент (атентат на някой луд, самолетна катастрофа, сърдечен удар). В случаите, когато и атентатите са осуетени или по някаква причина не са реализирани, мултинационалните институции прибягват до смяна на политици, подправени избори или въоръжени бунтове, които информационните агенции представят на общественото мне­ние като народни овободителни борби.