Постинг
14.04.2016 14:09 -
Старобългарски или църковнославянски
Старобългарски или старославянски език (Old Church Slavonic): взаимозаменяеми термини за вече мъртвия литературен език, чиято граматика е формулирана и чиято първа писменост (глаголицата) е съставена от Кирил и Методий в 60-те години на IX в. за църковните нужди на покръстващите се моравски славяни (в днешна Чехия и Словакия). Старобългарският (наричан и старославянски извън България) е разпространен в Първото българско царство от ученици на Кирил и Методий в 80-те и 90-те години на IX в. Този литературен, църковен, висок език се разпространява самостоятелно и в Хърватско и Босна. Чрез българско и моравско посредничество се разпространява също в Сърбия и Рус, както и частично - в Полша. Между X и XII в. старобългарският (или старославянският) се превръща в основата на литературните езици на няколко славяноезични народа. В края на IX и началото на X в. в България първата старославянска писменост (глаголицата) е заменена с т. нар. кирилица, която представлява обогатена със специални знаци версия на гръцкия унциален шрифт (който българите и славяноезичните поданици на българския княз вече са познавали). Кирилицата се налага като азбука на старобългарския (или старославянски) език навсякъде освен в Хърватско и Босна. Старобългарският (или старославянски) окончателно измества прабългарския като говорим език в България. В собствените си текстове този език се нарича "словѣньскъ".
Няма коментари
