По време на археологическите разкопки в платото на Гиза (експедиция на американския археолог Джордж Резнър) се появява на бял свят малка пирамида с изображението на Хетеферес (V династия) - русокосата и синеока съпруга на Снофру. Немският учен Александер Шарф отбелязва, че тя е била описвана като жрица на богинята Нейт, като божество с руси коси от района на делтата на Нил. Той проследява също твърдението, не царица Хетеферес II е изобразена с руси коси В една картина на стената на гробницата на Мересанк III. След години на изследвания и проучвания, благодарение Шарф, стигаме до заключението, че Египет още от времето на пирамидите е бил доминиран от елит с външни, типично северни белези.
Както откритията в Египет, които никога не са пропускани от официалните източници, по отношение на първата раса, колонизирала страната, съществуват поразителни прилики с изключително древната раса, която колонизира Канарските острови във време, датиращо поне от около 3000 г. пр. Хр. Тя също строи стъпаловидни пирамиди в перфектния египетско-месопотамски стил, практикува мумифицирането, приема бога на Слънцето като върховен бог и оставя свидетелство за себе си - мумии с червени коси и кавказки соматични белези. В изданието Езикова археология ученият Едо Ниланд, след години на детайлни изследвания, стига до заключение, че най-древните хора на Канарските острови произхождат от северната раса.
След като вече е ясно историческото и религиозното значение на папирусите от гробницата на Тутанкамон в кутия Номер 101, класифицирана от Картър, могат да се разберат и причините, поради които те все още се считат за експлозивни и от политическа гледна точка. Евентуалното официално разкриване на документите ще покаже безспорно както египетския произход на библейския Мойсей, така и мултиетническата същност на неговия народ. Това ще доведе до сериозни затруднения за ционисткото политическо движение, което винаги е отстоявало тезата за учредяването на държавата Израел на палестинска земя. Ако тази новина е била обявена през 20-те години на миналия век, или когато Израел е бил все още политически проект, е ясно, че в международен аспект ционистите биха срещнали голяма съпротива за неговото прилагане. Риск, който не би могъл да си позволи да поеме дори и най-мощното лоби в света.
След като вече е ясно историческото и религиозното значение на папирусите от гробницата на Тутанкамон в кутия Номер 101, класифицирана от Картър, могат да се разберат и причините, поради които те все още се считат за експлозивни и от политическа гледна точка. Евентуалното официално разкриване на документите ще покаже безспорно както египетския произход на библейския Мойсей, така и мултиетническата същност на неговия народ. Това ще доведе до сериозни затруднения за ционисткото политическо движение, което винаги е отстоявало тезата за учредяването на държавата Израел на палестинска земя. Ако тази новина е била обявена през 20-те години на миналия век, или когато Израел е бил все още политически проект, е ясно, че в международен аспект ционистите биха срещнали голяма съпротива за неговото прилагане. Риск, който не би могъл да си позволи да поеме дори и най-мощното лоби в света.
Ционисткото лоби никога не е било обикновено политическо движение предвид изключителната еврейска финансова подкрепа в световен мащаб. Тази помощ за бъдещите еврейски заселници е тема и на историческата среща на видни банкери и масони през 1897 г. в Базел по време на Първия ционистки конгрес. На това събрание е присъствал и небезизвестният еврейски банкер Едмонд Ротшилд, който поставя на дневен ред идеята за създаване на кредитна институция, чиято основна цел да бъде подкрепата на ционистката кауза. Така се ражда Еврейският колониален тръст - финансов инструмент, създаден от най-влиятелните и богати банкери в света с цел да се осигури изкупуването на земи на арабските територии, за да ги предоставят на новите заселници.
По време на интеграционния процес в тази епоха еврейската раса се смята за етнически чиста (макар никога да не са представлявали раса), като в твърденията си стигнат дотам, че смятат изграждането на еврейска държава за единствено възможно решение.
В тази обстановка никак не е трудно да си представим как евентуалното оповестяване на съдържанието на папирусите би пренаписало историята за произхода на еврейския народ, а това би нанесло много щети на ционистката кауза, и то по смъртоносен начин. Декларацията Бакрур през 30-те години на миналия век и идването на власт на Адолф Хитлер допринасят за постигането на широк консенсус на ционистката политика в рамките на цялата еврейска общност. Вследствие на антисемитската пропаганда от немския диктатор (изглежда, единственият взел на сериозно мита за еврейската раса) много евреи с готовност приемат предложението да се преместят за постоянно в Палестина. Така се задейства мощен емиграционен процес, който довежда до основаването на държавата Израел. Колкото и да е парадоксално, политиката на расова сегрегация, наложена от Фюрера, се оказва в полза на ционистите, които настояват за масова еврейска емиграция в Палестина.
Гностическата ерес бива кърваво унищожена, защото е била сериозна заплаха за най-важната доктрина на католическата вяра - предполагаемата божественост на Христос. Догматичната истина, като абсолютен постулат на папата на Рим, контрастира с различната концепция за Христос, според която той не е нищо повече от хасмонейски цар и назирейски магистър. В тази теологическа рамка еврейският Христос, известен от историята с името Йешуа (което буквално означава този, който спасява), не идва да избави човека от греха като божествено същество, а само да посочи на народа на Израел пътя към спасението на душата чрез знанието (гносис) и да поведе хората в битката срещу Рим.
Въпреки че във Франция тамплиерите са били преследвани и унищожавани, в Португалия техният Орден е продължил да съществува, сменяйки само името си. Голяма част от тамплиерите намират убежище в Шотландия (царство, отлъчено от папата) и в други страни, където са продължавали да съществуват тайно, за да се преродят по-късно в масонски одежди.
От малкото съществуващи документи научаваме, че много от монасите-воини са се приютили в Шотландия, където са намерили подкрепа и укритие от приятели. А друга значителна част от Ордена намира убежище в Португалия и в Швейцария, където полагат основите на днешната швейцарска банкова система48.
