През 1910 г. държавният секретар Филандър Нокс включва Дж. П. Морган в схема за изкупу­ване на хондураския дълг от британците - осъществява го срещу петнайсет цента за долар - и преструктуриране на зае­мите. Условията на сделката, която Морган сключва с хондураското правителство, упълномощават агентите на компа­нията да се настанят в хондураските митнически офиси и да събират всички постъпления от такси и данъци за изплащане на дълга.Това вбесява Зимъри(руски евреин). През годините той си е издействал изгодни условия от хондураското правителство и освобожда­ване от местни такси. Заради обещания от Морган непосилен данък върху бананите - по пени за фунт (0,453 кг) - „Куямел Фрут“ е заплашена да излезе от бизнеса. Зимъри отива във Вашингтон да протестира срещу нововъведението и се сре­ща с Нокс. Разговорът не протича добре. Убеден в правотата си, Нокс настоява Зимъри да даде своя принос и да подпо­могне банкерите от „Дж. П. Морган“ да съберат пари за доб­рото на държавата. Зимъри си тръгва побеснял; стреснат от реакцията му, Нокс заповядва на Сикрет Сървис да го следи.Зимъри вижда едно просто разрешение на проблема - сваляне на хондураското правителство, сключило сделката с Морган. За негово удобство бившият президент на държа­вата Мануел Бонила, отстранен с преврат, живее без пук­ната пара в Ню Орлиънс на няколко преки от имението му. Изплъзвайки се лесно от наблюдението на Сикрет Сървис, Зимъри плаща на наемници да набавят оръжия и кораб и да вкарат Бонила в Хондурас. Междувременно се погрижва хондураската преса да въстане срещу плана „Морган“, подчертавайки, че той ще подкопае суверенитета на  страната. Хондурасците, вече настроени подозрително към договорка­та, скоро се вдигат на бунт. Подривният заговор проработва; Бонила се връща победоносно, президентът на Хондурас се оттегля и Бонила е избран на поста с огромна преднина. Той възнаграждава Зимъри с 25-годишна концесия, освободена от данъци, със заем от 500 000 долара и подарък от 24 700 акра отлична земеделска земя на северния бряг.Значителна част от хондураския дълг ще остане неизпла­ тена, но Зимъри е постигнал забележителна лична победа. Надиграл е Нокс, успешно се е опълчил на американското правителство, настъпил е Дж. П. Морган по мазола и в резул­тат е станал по-богат. Организирайки „инвазията“, той при­крива толкова добре следите си, че разследващите заговора никога не съумяват да го свържат с преврата и да докажат, че е нарушил закона. Зимъри обаче преднамерено е свалил правителство, за да постигне собствената си финансова цел.

 

­Дъглас Престън - „Изгубеният град“

След спкулациите за милиарди, Самюъл Зимъри участва активно в създаването на Израел.