Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2018 21:34 - Тринадесетото племе: Хазарската империя и нейното наследство - Артур Кьостлер
Автор: petkodox Категория: История   
Прочетен: 3070 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 25.03.2018 21:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Което е спорно, е съдбата на юдаизираните хазари след падането на тяхната империя през XII или XIII в. По този въпрос източниците са оскъдни, но различни късно-средновековни хазарски селища са отбелязани в Крим, Украйна, Унгария, Полша и Литва. Общата картина, която изплува от тези фрагментарни съобщения, е на миграция на хазарски племена и общности в тези региони на Източна Европа, най-вече Русия и Полша, където в зората на съвременната епоха е установена най-голяма концентрация на евреи. Това води няколко историци до заключението, че значителна, а вероятно и основна част от източните евреи – и следователно от световното еврейство – вероятно е от хазарски, а не от семитски произход.

 

През I в. китайците изтласкват непокорните си хунски съседи в западна посока и слагат началото на едно от онези периодични нашествия, които през дълги векове връхлитат от Азия към Европа. От V в. нататък много от тези придвижващи се на запад племена са наричани с общото име „тюрки”. Предполага се, че и тази дума е от китайски произход (очевидно произлизаща от име на планина), и тя последователно се използва за всички племена, които говорят езици с някои общи характеристики – „тюркската” езикова група. Така терминът „тюрк” в смисъла, в който е използван от средновековните писатели, а често и от съвременните етнолози, се отнася най-вече до език, а не до раса.

 

Въпреки всичко след пречупване на политическата им сила те оставят отпечатъци от хазаро-еврейско влияние на неочаквани места и върху различни народи. Сред тях са селджуките, които могат да се разглеждат като истинските основатели на мюсюлманска Турция. Към края на X в. тази нова издънка от гузите се придвижва на юг към околността на Бухара, от където по-късно изригват към византийската Мала Азия и я колонизират. Те не влизат в нашия разказ направо, а го правят през задната врата, защото великата династия на Селджуките изглежда е тясно свързана с хазарите. По този начин изглежда, че има близка връзка между хазарите и основателите на Селджукската династия, следвана от прекъсване. Това вероятно е следствие от приемането от селджуките на исляма (докато другите племена гузи, като куманите, остават езичници). Независимо от това за известен период хазаро-юдейското влияние преобладава, дори и след прекъсването. Между четиримата синове на Селджук един получава изключително еврейското име Израел, а един от внуците му е наречен Дауд (Давид). Дънлоп, обикновено доста внимателен автор, отбелязва: От гледна точка на казаното, предположението е тези имена да се дължат на религиозното влияние на господстващите хазари върху водещите родове на гузите. „Домът за поклонение” на гузите, споменат от Казвини, напълно може да е бил синагога.

 

Населението в голяма степен се асимилира от Златната орда, която е създала центъра на империята си на хазарска територия. Но и преди, и след монголския катаклизъм хазарите изпращат много свои разклонения в непокорените славянски земи, което в крайна сметка спомага да се изградят големите еврейски центрове на Източна Европа. Следователно тук имаме люлката на най-голямата по численост и доминиращата в културно отношение част от съвременното еврейство.

 

Друга следа от хазарската нация са „планинските евреи” от североизточен Кавказ, които очевидно остават в първоначалната си родина, когато другите напускат. Предполага се, че те са около осем хиляди и живеят в съседство с други племенни остатъци от старите времена, кипчаките и огузите. Те наричат себе си Даг чифутъг (планински евреи) на татски език, който са възприели от друго кавказко племе, но освен това малко е известно за тях.

 

„Това,” пише Фишберг, „е всъщност съществения момент в антропологията на евреите: те от чиста раса ли са, повече или по-малко променена от влиянието на средата, или са религиозна секта, състояща се от расови елементи, придобити чрез приемане на религията и смесени бракове през време на техните миграции в различни части на света?” И той не оставя на читателите си съмнения за отговора: 
Като започнем от библейските сведения и традиции, оказва се, че дори в началото наформиране на племето на Израел те вече се състоят от различни расови елементи... В Мала Азия, Сирия и Палестина от онова време откриваме много раси – аморейците, които са руси, долихоцефапни и високи; хетите, мургава раса вероятно от монголоиден тип; кушитите, негроидна раса; както и много други. С всички тях древните евреи са сключвали смесени бракове, както може да се види в много пасажи на Библията.Пророците може и да громят „жененето за дъщеря на чужди бог”, но не подбиращите израилтяни не са възпрени от това и техните водачи са първи в даването на лош пример. Дори първият патриарх, Авраам, живее е Агар, египтянка; Йосиф се жени са Асенета, която е не само египтянка, но и дъщеря на жрец; Мойсей се жени за мадиамката Сепфора; Самсон, еврейският герой, е филистимец; майката на цар Давид е моавка, а той се жени за принцеса на Гесур; а за цар Соломон (чиято майка е хетейка) се казва: залюби, освен фараоновата дъщеря, и много жени чужденки – моавитки, амонитки, идумейки, сидонки и хетейки...” 322 И така скандалната хроника продължава. От библията също става ясно, че царският пример се имитира от мнозина, високо- и нискостоящи. Освен това библейската забрана за женене е не-еврейки не включва жените, пленени по време на война, а такива далеч не липсват. Вавилонското заточение не подобрява расовата чистота; дори членовете на семейства свещеници се женят за не-еврейки. Накратко, в началото на диаспората израелците вече са напълно хибридна раса. Такива са, разбира се, и повечето исторически нации и това не би било нужно да се подчертава, ако не беше упоритият мит за библейското племе, което е запазило расовата си чистота през хилядолетията.Друг важен източник за междурасово кръстосване са множеството хора от най-разнообразни раси, приели юдаизма. Свидетелство за проповедническите усилия на евреите в по-ранни времена са чернокожите фалаша от Абисиния, китайските евреи от Кай-Фенг, които приличат на китайци, маслинено-мургавите евреи от Йемен, племената еврейски бербери от Сахара, които приличат на туареги и т.н. до нашия най-важен пример, хазарите. По-близо до дома еврейското проповедничество достига своя връх в Римската империя между падането на еврейската държава и възхода на християнството. Много патрициански семейства в Италия приемат юдаизма, но също и царския род, който управлява провинция Адиабена. Филон говори за многобройни юдаизирани в Гърция; Йосиф Флавий съобщава, че голяма част от населението на Антиохия е юдаизирано; при неговите пъшествия Св. Павел се среща с юдаизирани повече или по-малко навсякъде от Атина до Мала Азия. „Ревностното проповедничество,” пише еврейският историк Т. Рейнах, „е всъщност една от най-отличителните черти на юдаизма през гръко-римската епоха – черта, която той никога не е притежавал в такава степен, нито преди, нито след това... Не може да има съмнение, че по този начин юдаизмът печели многобройни привърженици през два или три века... Огромното нарастване на еврейската нация в Египет, Кипър и Кирена не може да се обясни, без да се допусне обилен приток на не-еврейска кръв. Обръщането в юдаизъм засяга както висшите, така и нисшите класи на обществото.”




Гласувай:
5



1. petkodox - Цялата книга тук:
25.03.2018 21:36
http://82.118.253.151/2018/03/19/%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%83%D1%80-%D0%BA%D1%8C%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80-%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5-%D1%85/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: petkodox
Категория: История
Прочетен: 232124
Постинги: 116
Коментари: 122
Гласове: 380
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031