Всички Вие сте слушали за това, как правителството на Хитлер, като че ли искало да унищожи евреите в Европа и за това, как по време на войната, в резултат на неговата политика, загинали шест милиона евреи. Много историци работещи над този въпрос, са открили маса противоречия в тази легенда за масовото изтребление. Шест милиона — това е твърде значителен брой, който никак не е лесно да бъде скрит в статистическите данни за населението, които са били събирани в различни страни и по различно време.
Не трябва да си гений, за да видиш, че тази история относно шестте милиона е твърде доходоносна за ционистите. Германия и досега изплаща пари в качеството на компенсации за уж убитите евреи. Съветският режим също изигра твърде голяма роля за разпространението на тази легенда.

Но след Втората Световна Война, вместо да затихва с течение на годините, пропагандата за жестокостите на хитлеровия режим, особено спрямо евреите, непрекъснато се засилва. Почти всеки ден продължават да се издават многобройни книги с невероятни „мемоари на очевидци“ относно концлагерите и унищожаването на шест милиона евреи. Натрапва се един въпрос — защо историите за немските жестокости по време на Втората Световна Война се различават така очебийно от историите при предишната война?

Защо за едни бяха поднесени извинения, а за други продължава да се тръби непрестанно? Дали приказката за „шестте милиона“ не служи на нечии интереси и се явява един вид политически шантаж?

Тази легенда донесе на евреите огромни доходи. Много народи носеха бремето на лишенията и страданията по време на войната, но никой, освен евреите, не извлече от това полза в такива големи размери. Техните страдания и милиони жертви, уж нанесени от ръката на немските националисти, събудиха съчувствие у други хора. Английското правителство например, практически не възпрепятства емиграцията на евреите в Палестина след войната, политика която доведе до това, че Англия беше принудена да напусне Палестина и по този начин да открие пътя за създаването на Израел.
    Доктор Макс Нусбаум, бившият главен равин на Берлин, каза на 11 април 1953 г.: „Позицията на евреите беше укрепена финансово чрез репарации, които правителството на Германия изплаща както на Израел (държава, която не съществуваше по време на войната), така и на отделни евреи.“ Към 1995 г. бяха изплатени повече от сто милиарда марки, една наистина огромна сума.

Всеки път, когато хората на Европа се опитат да предприемат мерки с цел съхраняване на своя национален облик, моментално им се отправят обвинения, че те са „неонацисти“ — та нали нацистите извършиха онова страшно престъпление — убийството на шест милиона евреи! В наше време, самото съществуване на национална държава от бялата раса се намира под голяма заплаха във връзка със значителната емиграция от страните на Третия Свят. И докато този мит се поддържа, нашите национални чувства ще бъдат подлагани на преследвания и безкомпромисна разправа, а Третият Свят в лицето на ООН ще продължава да постига успехи в борбата срещу силите, борещи се за съхраняване на най-важната гаранция за нашата свобода — националната държава на нашата раса.

Това абсурдно обвинение за убийството на „шест милиона“ евреи подрива принципите на национализма и националното съзнание на бялата раса до такава степен, че заплашва нейното съществуване. Много западни страни се намират днес пред лицето на огромна опасност и ако не се предприеме нещо за прекратяване емиграцията на африканците и азиатците, нашата раса просто ще изчезне. Но какво се случва, когато хората се опитат да говорят за расовия проблем и неговите биологически и политически последствия? Обвиняват ни в расизъм! А расизмът, както всеки знае, е първият признак на нацизма. А нацистите (нещо, което разбира се, на всеки е известно) са убили шест милиона евреи. И когато Инок Пауъл (в своето време член на английския парламент) призова да се обърне внимание на опасните последствия от емиграцията на Третия свят, един известен социалист сравни това с Дахау и Аушвиц, за да го принуди да замълчи.

Известният американски историк Хари Елмер Барнз написа: „Опитът да се предприемат сериозни и обективни изследвания по въпроса за унищожаването на евреите по време на Втората световна война е, без съмнение, най-рискованото дело за днешния историк или демограф. Предприемайки това изследване, аз се надявам да внеса своя принос не само заради историческата истина, но също така и да помогна да се отхвърли товарът на тази велика лъжа от нашите плещи, за да ни се даде възможност да се борим с опасността, която заплашва всички нас.“

В заключение ние ще направим кратък статистически обзор на евреите, загинали във войната. На Нюрнбергския процес и на съда срещу Айхман се използва цифрата 9 000 000 евреи, които уж са се намирали на територията на Германия. Но ние вече казахме, че след значителна довоенна емиграция, само около три милиона евреи са се намирали в Европа, изключвайки Съветския съюз.

Нека сега да включим броя на евреите живеещи до началото на войната на територията на Съветския съюз, впоследствие окупирана, които между другото, са евакуирани, така че общият брой едва ли може да надхвърли 4 000 000. Съгласно статистиката от времето на Химлер, според доктор Ричард Корхер, броят им е бил 5 500 000 по времето, когато територията, окупирана от Германия, е била най-голяма. А съгласно „Световния център по съвременна еврейска документация“, този брой е точно 5 294 000 милиона. Но всяка една от тези две цифри включва 2 000 000 евреи от Прибалтика, Белорусия и Украйна. Видно е, че даже еврейските организации признават, че в Европа не са се намирали повече от 6 000 000.

„Официалната оценка“ на евреите, загинали във войната тихомълком се снижава. Анализът на статистическите данни по въпроса за еврейското население и емиграция, посочен в тази книга, анализът проведен от швейцарското списание „Baseler Nachrichten“ и анализът на професор Расиние показват, че тези шест милиона не биха били възможни и че броят на евреите, загинали по време на Втората Световна Война едва ли надхвърля 500 000. И това е много важно, тъй като според Световния център по съвременна еврейска документация в Париж, само 1 485 000 евреи са загинали по различни причини и тази цифра, макар и много по-реална, даже не се доближава до митичните шест милиона. Както вече бе казано, според оценките на еврейския статистик Раул Хилберг, по време на Втората Световна Война са загинали 897 000 евреи. Ето тази цифра е много близо до реалността.

Без съмнение може да се каже, че хиляди евреи са загинали във войната, но това трябва да се разглежда като реалности на войната, която доведе до гибелта на милиони хора от всички воюващи страни. 700 000 невинни жители загинаха по време на обсадата на Ленинград, повече от 2 000 000 немски мирни жители загинаха в резултат на съюзническите бомбардировки, изгнание и евакуация от Прусия, Западна Полша, Судетските области на Чехия.

Швейцарският вестник „Die Tat“ от 19 януари 1955 година, в обзор на статистиката на Червения кръст за загиналите във войната, заключава че „броят на жертвите преследвани на основание на расовата и идеологическа политика между 1939 и 1945 г., не превишава 300 000, и не всички са били евреи.“ И тази цифра, като че ли се явява като най-близка до реалността.

Колко от тези 3 000 000 намиращи се под немски контрол, са останали живи след края на войната? Това е ключовият въпрос в легендата за масовото изтребление. Съгласно Еврейския съвместен комитет по разпределението, са оживели само половин милион. Ние вече доказахме, че тази цифра съвсем не е приемлива.

Броят на евреите, искащи компенсации от западногерманското правителство за уж понесени страдания между 1939 и 1945 г. постоянно нараства и за десет години, от 1955 г. до 1965 г. се е увеличил три пъти, достигайки цифрата 3 375 000 милиона! Може ли да има по-показателен пример в доказване на твърдението, че шест милиона са една чиста фантазия!

Всички тези хора са евреи и едва ли може някой да се съмнява, че повечето от трите милиона, които са преживели немската окупация са останали живи.

Ричард Харууд

Лъжата за шестте милиона