Има още една дори по-фундаментална причина да не даваме пълна свобода на пазарите. Адам Смит ни казва, че производителят на обувки ще използва излишъка от печалбата, за да наеме още работници. Това означава, че егоистичната алчност може да е от полза на всички, тъй като печалбите се използват за разширяване на производството и за наемане на още работна ръка. Но какво се случва, когато алчният производител увеличи печалбата си, като плаща по-малко на работниците си и увеличава работното им време? Стандартният отговор е, че свободният пазар ще защити работниците. Ако получават твърде малко за твърде много работа, най-добрите ще напуснат и ще отидат при неговия конкурент. Тираничният производител на обувки ще се окаже с най-некачествената работна ръка или изобщо без работници. Тогава ще трябва да преразгледа политиката си или да напусне бизнеса. Собствената му алчност ще го накара да се отнася с работниците си по-добре.

На теория това звучи убедително, но на практика никога не се случва. В един напълно свободен пазар, който не се контролира от владетели и жреци, сребролюбивите капиталисти могат да създадат монополи или да тайно да се споразумеят в ущърб на работниците. Ако има само една корпорация, контролираща всички фабрики за обувки в дадена страна, или ако всички собственици на фабрики се уговорят едновременно да свалят заплатите, тогава работниците вече не са защитени от възможността да сменят   работата си. Още по-лошо: алчните шефове могат да ограничат свободата им на движение посредством механизмите на принудителното отработване на дългове или робство.