А как стои въпросът с неолиберализма в самия Първи свят? Не съсипва ли той икономиките на развитите страни? Не ги съсипва, защото там никога не се прилага неолиберализъм. Там правителствата контролират пазарите и оказват финансова помощ на застрашените компании (на „Крайслер“ в САЩ, на металургията във франция, на автомобилната промишленост в Англия...) И не допускат фалита им. Всички високотехнологични производства съществуват благодарение на държавни дотации, като дотациите идват от обществения сектор, а печалбите отиват в частни лица. НЕОЛИБЕРАЛИЗМЪТ Е ПРЕДНАЗНАЧЕН САМО ЗА ТРЕТИЯ СВЯТ. Неговата роля е да съсипе икономиките на тези страни или поне да попречи на развитието им, да ги направи зависими от запада доставчици на евтини суровини и работна ръка. Това се прави под претекст за „стабилизиране“ и „оздравяване“ на икономиките им. Започва се със закриване на нерентабилните предприятия. За нерентабилни се считат предприятията, чиято продукция не се търси на запад, макар и да намира добър пласмент в собствената страна. Представете си български завод, който през 1985 г. Произвежда обувки по 15 лева чифта (при средна заплата 205 лева); обувките са малко по-нискокачествени от италианските и не се продават добре на запад, но българите ги купуват охотно; заводът се обявява за нерентабилен и се закрива, а пазарът се наводнява с италиански обувки по 200 лева (колкото една месечна заплата), недостъпни за повечето купувачи. Ако заводът се намира в страна от Първия свят, правителството ще се намеси финансово, ще се внедрят нови технологии, качеството ще се подобри и заводът няма да бъде закрит. По подобен начин се постъпва със селското стопанство. То се преустройва за производство за износ (това, което се търси на Запад), а местният пазар, дезорганизиран от преобразуванията, се задоволява с внос от Запада. Разбира се, западните страни не разоряват селското си стопанство, а го дотират. Според икономиста Джеймс Морган „изграждането на новата световна система е оркестрирано от 7-те най-развити страни, МВФ, СБ, ГАТГ“, благодарение на „система за непряко управление, което допуска интегрирането на ръководи-телите на развиващите се страни в мрежа от нова ръководна класа“; „доказателство за лицемерието на богатите нации е тяхното изискване за отваряне на пазарите в Третия свят тогава, когато те затварят своите“ (чрез и без мита — б.а.)... „По този начин бедните ежегодно прехвърлят в касите на богатите повече от 21 милиарда долара“; „...структурните преобразования, наложени от МВФ и СБ, са били катастрофа за бедната трудова класа най-малко в 100 страни“. Икономическата комисия на ООН за Африка разкри, че страните, които следват програмите, препоръчани от МВФ, имат процент на прираст, по-нисък от този на страните, които се осланят на обществения сектор, за да отговорят на основните нужди на населението си. При това положение обществените разходи за образование, здравеопазване, транспорт, библиотеки... Стават излишни (не носят печалба на Запада) и следователно могат да се ограничават или изобщо да не се отпускат. Работещите в тези сектори (в Третия свят) трябва да бъдат ниско платени или да се заменят с по-нискоквалифицирани служители. В източна Европа се изпробва либерализмът, грижливо избягван от развитите страни, но прилаган в Третия свят с разрушителен ефект под настойничеството на запада. На народа е отредена ролята да спазва реда, а не да се бърка в него. МВФ следи сценарият да се изпълнява точно и да няма опити за трети път (т.е. извън сценария). Например на страните от бившия СССР е определено да произвеждат енергия, суровини и земеделски продукти. В случая „демокрацията“ е много полезна, докато служи на Запада за експлоатация и ограбване. При нея старата класа на привилегированите от комунистическата партия (номенклатурата) ще приеме ролята на елит от Третия свят. Извън формалния й аспект демокрацията е опасност, която трябва да се предотврати. Правата на човека служат само за пропаганда. Често Западът раздухва митове за икономически чудеса в развиващи се страни като Бразилия, Чили, Венецуела и др. „Под «икономическо чудо» се разбира интегрална съвкупност от красиви макроикономически статистики, големи печалби на чуждите инвеститори и луксозен живот за местния елит; под сурдинка: и нарастване на мизерията на мнозинството от населението“ (Ноам Чомски). Според този Критерий в България сега се извършва икономическо чудо. Навярно по модела на Хаити. Извън икономическата принуда, осъществявана от запада пряко или чрез неговите оръдия МВФ и СБ, винаги съществува заплаха от организиране на локална война или друг вид пряко насилие. Според Чомски „покорените народи трябва да знаят, че не могат, да се изплъзнат от контрол в присъствието на господаря си. Иначе не само ще бъдат опустошени чрез експлозия на насилие, но ще продължават да страдат още дълго време, колкото САЩ сметнат за необходимо за удовлетворяване на своите интереси“. Ето защо се променя и характерът на войната. В миналото армията е понасяла удара на противника, а цивилното население е изпитвало само недоимък. Сега войната се води предимно срещу населението, а армията или терористите понасят
по-скромни щети. За това говорят 4-те милиона граждани, загинали във Виетнам, 1 милион в Афганистан, 70 хиляди в Чечения и неизвестно колко в латинска Америка, Бурунди, Палестина,Ливан... При всяка система на управление най-трудно се постига подчинението на масите, включително в Първия свят — тук има и едно ограничение: у дома си не бива да избиваш целия народ, защото после няма кого да управляваш и експлоатираш. Все пак „трябва да се контролират негодниците (т.е. народа — б.а.) — както идеологически, така и физически — и да им се пречи да се организират и обменят идеи, което е предварително условие за всички конструктивни мисли и за всякакво социално действие... Целта е трудещите се да се превърнат в толкова глупави и невежи, колкото е възможно това за едно човешко същество... И да се превърнат в прости зрители... Да се изгони от ума на негодника всяка идея за вземане в ръцете си на собствената си съдба. Всяка личност трябва да бъде изолирано островче, предназначено да поема пропаганда, и безпомощно пред две враждебни външни сили: държавата и частния сектор, които поддържат свещеното право да определят основния характер на обществения живот. Освен това втората сила трябва да остане скрита: нейните права и власт трябва не само да бъдат неоспорими, но и невидими като част от естествения ред на нещата“. Не ви ли напомня на Оруел? Дъг Фрейзър, президент на профсъюза на обединените автоработници, критикува „ръководителите на бизнеса“, че „са решили да започнат едностранна Класова борба — една война против трудещите се, безработните, бедните, малцинствата, децата и старците и даже против много членове на средната класа в нашето общество“. Подкопаването на солидарността между трудещите се е един аспект на това настъпление. От друга страна, киното, телевизията и пресата създават впечатлението, че синдикатите са непредставителни маргинални, корумпирани и антиамерикански организации. Журналистът Джон Хоур отбелязва, че доходите на трудещите се намаляват след началото на 70-те години заедно с намаляването на стачките. „парадокс е, че през 1992 г. САЩ имат слаба икономика, но фирмите имат високи печалби“, Констатира Институтът за икономическа политика. След едно десетилетие рейгъномика „повечето американци работят по-дълго време за по-малка заплата и значително влошена сигурност“. Това засяга дори притежателите на университетски дипломи. В доклад на Конгреса се отчита, че след средата на 80-те години гладът е нараснал с 50% и засяга 30 милиона души; сред децата под 12 години всяко осмо гладува. За пръв път в модерната история на едно индустриално общество битува общото усещане, че положението няма да се подобри, че няма изход. Вижда се, че вследствие на превръщането на икономиката в световна в САЩ се насаждат черти, характерни за Третия свят: някои сектори стават безполезни за нарастване на богатството на привилегированите и затова са занемарени. „ако след десетилетието на рейгъновска лудост към САЩ бъдат приложени нормите на МВФ, те са първостепенен кандидат за сурови мерки на санкциониране“. Естествено, МВФ няма да наказва своя господар. И така, онова, което привилегированите в САЩ подготвят за другите, рикошира и върху самите тях. Но управляващите явно не са обезпокоени. Клод Мейр от ЦРУ иска задълбочаване на потисничеството: „Трябва да се откаже правото на стачка... Гражданите на Съединените щати трябва да свикнат с всеприсъствието на могъщата тайна полиция...“ Това вече би бил тоталитаризъм в чист вид. Сега е маскиран като демокрация. Фактът, че САЩ и целият Запад сами подготвят своя залез, не може да бъде повод за нашето злорадство. В момента на рухването си те ще повлекат след себе си целия свят. Съвременният капитализъм, олицетворение на демокрацията, преживява дълбока криза. Част от нерешените проблеми са вътрешно присъщи на тази обществена система, т.е. те са обективни. Друга част, плод на ненаситната алчност за печалба на всяка цена, са създадени преднамерено и злонамерено за страните от Третия свят. Тъкмо за последните се говори тук. Икономическата картина се оказва доста по-различна от митовете, които официалната пропаганда безспирно набива в главите на хората. Не е възможно българските управници да не са чули нищо за написаното тук, т.е. за Новия световен ред. Те добре знаят, че изпращат България в Третия свят, но обричат народа ни на деградация и страдания, за да си осигурят лични позиции на компрадорски елит (надзиратели на робите), служещ на Запада. А народът ни търпи това. Когато човек посети западна страна, той е силно впечатлен от високия (в сравнение с България) жизнен стандарт, от красивите сгради, паркове, магазини, театри... И от цялата подреденост на живота. Той се движи по туристическите маршрути и вижда онова, което е за показване. Едва ли ще надникне в статистическите справочници и едва ли ще се срещне с бездомници, бедняци, безработни, ако пътуването му не е свързано с подобна професионална цел. Но написаното тук остава в сила и един истински гражданин трябва да го знае.

Георги Андреев

Значи от тоя съм прочел две книги. Казва много верни неща и в същото време, точно предложенията му, какво да се прави не струват. Предполагам, че не лъже, а въпреки че има големи познания не схваща най-главното. На практика това което предлага никога няма да промени нещата.

Те книгите му са писани преди 20-25 години, но повечето неща и сега са актуални.
Важно е хората да разберат каква зган ни управлява и всеки да си прецени какво може да направи.