Писмените и археологическите извори ни показват, че от Домициан нататък Рим винаги е оставал най-важният център на институцията Непобедимото слънце Митра, която здраво се загнездила в самото сърце на имперската администрация както в двореца, така и в преторианската гвардия. От Рим организацията бързо се разпространила до намиращата се недалеч Остия, пристанището с най-голям търговски обмен в света, където пристигали стоки от всяко кътче на империята, за да задоволят чудовищния апетит на столицата. През II и III в. там били построени почти четирийсет митреуми — ясно свидетелство, че членовете на институцията са поели контрол върху търговията, която е източник на огромни доходи и икономическа мощ. След това организацията се разпространила из останалите части на империята. Малко след 110 г. се появили първите митреуми извън Рим и околностите му - в Петовиум, основния митнически център на Панония, след което във военния гарнизон Карнунтум и оттам във всички дунавски провинции (Реция, Норикум, Панония, Мизия и Дакия). Последователите на култа към Митра били митнически служители, събиращи такси за всички стоки, пъту ващи от Италия към Централна Европа и обратно. Имперските функционери контролирали превоза, пощите, управлението на финансите и мините, както и военните части в пограничните гарнизони. Горе-долу по същото време култът към Митра се разпространил и в басейна на Рейн. После дошъл ред на Британия, Испания и Северна Африка, където митреумите се появили през първите десетилетия на II в. и винаги били свързани с административни центрове и военни гарнизони. Виждаме, че археологическите данни недвусмислено показват, че през II в. членовете на Непобедимото слънце Митра заели главните позиции в публичната администрация и станали доминираща класа в провинциите на империята, особено в Централна и Северна Европа. Видяхме, че членове на организацията са проникнали и в езическата религия, поемайки контрол върху култа на основните божества, започвайки със слънцето. Решаващият ход обаче, който направил успеха на митраизма пълен, бил овладяването на армията. Йосиф Флавий знаел от личен опит, че армията може да стане арбитър на императорския трон. Който контролира армията, контролира и империята. Ето защо основната цел, определена от него за митраистката организация, била внедряването в армията и поемането на контрола върху нея. Не след дълго във всички римски гарнизони започнали да се появяват митреуми. В рамките на един век култът към Митра успял да овладее всички легиони в провинциите и по границите, при това до такава степен, че Непобедимото слънце Митра често се смята от историците като типична за римските войници „религия“. Още преди армията вниманието на организацията било съсредоточено върху преторианската гвардия на императора. Не случайно вторият известен ктиторски надпис от митраистки характер е свързан с командира на преторианците и че концентрацията на митреуми около гвардейските казарми била особено висока. Внедряването в тази военна част несъмнено е започнала по времето на Флавиите. Те можели да разчитат на безусловната вярност на множество еврейски освободени роби, които им дължали всичко - живота си, сигурността си и добруването си. Римските императори не били особено склонни да поверят личната си безопасност на офицери, дошли от римския сенат, който бил техен основен политически противник, поради което гвардейските редици се пълнели предимно от освободени роби и представители на конническото съсловие. Това несъмнено е било в полза на Непобедимото слънце, което превърнало преторианската гвардия в свое безусловно владение от началото на II в. нататък. След като установила контрол над гвардията и войската, организацията била в състояние да сложи ръка и върху императорския престол. Това се случило през 193 п, когато Септимий Север бил провъзгласен за император от легионите. Роден в Лептис Магна в Северна Африка в семейството на високопоставени бюрократи от конническото съсловие, той със сигурност е членувал в митраистката организация, тъй като бил женен за Юлия Домна, сестра на Басиан, който бил високопоставен свещеник на Непобедимото слънце. От този момент нататък императорският пост бил прерогатив на Непобедимото слънце Митра, тъй като всички императори били издигани и/или сваляни от легионите или от преторианската гвардия.

Доколкото можем да съдим, окончателната цел на замислената от Йосиф Флавий стратегия била пълната подмяна на управляващата класа на Римската империя с членове на Непобедимото слънце Митра. Целта била постигната за по-малко от два века благодарение на политиката, провеждана от митраистките императори. Гръбнакът на римската администрация бил съставен от нови родове с неизвестен произход, появили се в края на първи и началото на II в. Те били противници на сенатската аристокрация и традиционно подкрепяла имперската власт. Формирали т.нар. „конническо съсловие“, което скоро се превърнало в безусловно владение на Непобедимото слънце Митра. Разбира се, повечето фамилии на петнайсетте : еврейски свещеници от антуража на Йосиф Флавий - богати, с много връзки и радващи се на благоволението на императора принадлежали към това съсловие. Всички митраистки императори също принадлежали към конническото съсловие и управлявали в открита опозиция на сената, като го унизявали, лишавали го от прерогативи и богатство и му нанасяли физически удари с изгнание и екзекуции на множество високопоставени представители. В същото Време те започнали да вкарват в сената родове от конническото съсловие. Тази политика била започната от Септимий Север и продължена от Галиен (тук трябва да си припомним, че той е и авторът на първия едикт за търпимост спрямо християните), който постановил с декрет, че всички губернатори на провинции и префектът на преторианската гвардия (все постове, запазени за конническото съсловие) трябва да влязат по право в сенаторските редици. Това право по-късно било разширено, за да включи и други категории служители, най-вече високопоставени бюрократи и армейски офицери, все членове на митраистката институция. В резултат на това в рамките на няколко десетилетия на практика цялото конническо съсловие влязло в редиците на сената, надминавайки по численост фамилиите на старата италийска и римска аристокрация. Междувременно разпространението на християнството в империята продължавало с пълна сила. Където се появявали последователи на Митра, незабавно възниквали и християнски общности. Към края на II в. вече имало най-малко четири епископати в Британия, шестнайсет в Галия, още толкова в Испания и на практика по един във всеки голям град в Северна Африка и Близкия изток. През 261 г. християнството било признато за законна религия от митраиста Галиен и било обявено за официална имперска религия от митраиста Константин в началото на IV в., макар че християните все още били малцинство в римското общество. След това то било постепенно налагано на населението на империята със серия кланета, достигнали своята кулминация в края на IV в. със забраняването на езическите религии и масовото „покръстване“ на римския сенат. В крайна сметка положението относно управляващата класа в Западната империя било следното - древната аристокрация с езически произход на практика изчезнала и на нейно място се появила нова, която се идентифицирала със сенаторската класа на земевладелците и съставена от членове на Непобедимото слънце Митра. На религиозно ниво езичеството било елиминирано и християнството станало религията на всички жители на империята. То било контролирано от свещеническа йерархия, произлизаща изцяло от сенаторската класа, притежаваща огромни количества и почти царска власт в рамките на епископата. Свещеническите родове станали абсолютен господар на същата онази империя, която унищожила Израел и Храма в Ерусалим. Всички нейни висши служители, както граждански, така и религиозни, и цялото й богатство преминали в ръцете на тези родове наред с върховната власт за вечни времена, която пък преминала по божествено право у най-издигнатия свещенически род - Gens Flavia (започвайки от Константин, чието пълно име е Флавий Валерий Аврелий Константин, всички римски императори носели името Флавий), най-вероятно потомци на Йосиф Флавий. Три века по-рано Йосиф написал с гордост: „Моят род не е незначителен. Тъкмо обратното, той е свещенически; знатните при всички народи са с различен произход и при нас благородството се потвърждава чрез принадлежността на рода към свещеническото съсловие“ (Автобиография, 1.1). Към края на IV в. потомците на Флавий са имали пълното право да отнесат същите тези думи към Римската империя. В този момент институцията на Непобедимото слънце Митра вече не била необходима за увеличаване на богатствата на свещеническия род (синедриона) и престанала да съществува. Тя била инструментът на най-успешната конспирация в човешката история.

МИТРА И ИСУС. ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЕДНА И СЪЩА МОНЕТА

Флавио Барбиеро

Ами където са парите, там е и властта. Нормално.