Цялото предание тук: https://drive.google.com/file/d/12PqB_GwIGvSEXN2mj4Z6sNRQz3JHfaRK/view?usp=sharing

     Щом върнал се в планината,
     Видял Булгар всъщност,
     Че не живеели зле хората,
     Само се нуждаели от строгост.
    
     «Атила е дал постановление-
     Хората му, се оплакали-
     Установено е смъртно наказание
     За всички изменници и предатели.

     Това прекомерно ни се струва,
     Нека всеки да има право
     Къде да живее и битува -
     Ще бъде така справедливо».

     Отишъл Булгар при приятелите
     И разбира се, ги намерил
     Пируващи в шатрата,
     И към тях се присъединил.

     Щом ги поздравил
     Булгар с уважение
     И за помощта им благодарил,
     Казал им своето решение:

     «Искам аз да отменя
     Смъртното наказание за измяна -
     Нека всеки да живее,
     Там, където желае!»

     «Е, ти си знаеш -
     Казал Атила мнително-
     И, навярно мислиш,
     Че да жалиш, е снизходително.

     Но хора има различни,
     А трябва заедно да живеят,
     За да не ги приобщят
     Някакви съседи порочни.

     Ако ти закона отмениш,
     Забраняващ напускане на ордата,
     То ще се пръснат хората
     И при враговете ще ги видиш.

     Твоите хора при врага
     Ще изпитват трудност,
     И твоята прекомерна жалост
     Ще се превърне за тях в беда!

     При моето управление,
     Целят свят се съобразяваше,
     От мен никой не бягаше
     От страната, без позволение.

     Не трябва да се щадят бегълците,
     Най-вече размирниците.
     За да има силна държавност,
     Нужна е определена строгост!»

     Булгар не повярвал
     На това поучение
     И закона отменил
     За измяна – смъртното наказание.

     Не месеци минали,
     А след няколко дни,
     Хората се пръснали
     Към различни страни.
    
     Размирници ги подтиквали,
     Които отмяната окуражила,
     А доскоро те се страхували
     От законите на Атила.

     Една част от бегълците
     Тръгнали с отцепниците,
     А други от тях
     Се подчинили на Аждах.

     Хората от отчаяние,
     Косите взели да си скубят,
     И себе си да проклинат,
     За погрешното решение:

     «От глупост, ние загубихме
     Живота щастлив и спокоен,
     Който преди живеехме,
     При Булгар, юнак достоен!»

     Булгар се потресъл,
     И взел да съжалява,
     Но дълго не тъгувал,
     Трябвало хората да спасява.

тази легенда за Булгар?

На печенегите е.

са едни от най-старите български племена. Откъде го изрови това съкровище?
Съществували са много преди Атила и дълго след него:):):).

Сборник 1542 год
Васыл Куш аль-Булгари