БРАЗИЛИЯ е обявена за икономическо чудо. Веднага след военния преврат срещу президента Гуларт през 1963 г. С цел „оздравяване“ на икономиката заплатите са намалени с 25%. Закриват се нерентабилните предприятия и постъпват (главно) американски инвестиции. През 1975 г. Е върхът на икономическото чудо. Тогава 68% от хората се хранят под необходимия жизнен минимум, а 58% от децата са недохранени. Но икономиката носи повече печалби на инвеститорите. През 1980 г. Работят 50% от производствените мощности. Тогава 1% от населението е богато, а 80% са бедни. През 1990 г. Страната се нарежда на 80-то място в света по жизнен стандарт, наравно с Албания, Парагвай и Тайланд. 40% (53 милиона) от бразилците гладуват. 50% от обработваемата земя принадлежи на 1% земевладелци. Използва се трудът на 7 милиона деца роби. Разходите за здравеопазване през 1975 г. Не достигат 1/3 от разходите през 1965 г., а днес са още по-ниски. Образованието е на нивото на Гвинея Бисау и Бангладеш. Но вносът на луксозни стоки е нараснал с 275%, поради което общият внос се е увеличил с 38%. Нарастват обаче инфлацията и Външният дълг. Такива резки социални Контрасти налагат демокрацията да бъде поддържана със сила. Терорът на „елита“ е тотален. Мъченията на недостатъчно покорните (включително публичното издевателство над жени и деца пред близките им) е нещо обикновено. Наемните убийци и Военната полиция унищожават Къщите, реколтата и добитъка на селяните (за да бъдат едрите земевладелци монополисти) и убиват синдикалисти, свещеници, адвокати и всеки, който се застъпи за селяните. Т.нар. Ескадрони на смъртта (само в околностите на Рио де Жанейро те са повече от 15) избиват многобройните деца просяци и всеки заподозрян в несъгласие. Синдикалните и селските движения са смазани чрез терор. ЧИЛИ също е обявено за икономическо чудо. След преврата, извършен от Пиночет срещу Алиенде през 1973 г., и започналия терор стартира „оздравяването“ на икономиката с американски съветници и инвестиции. През 1980 г. Брутният национален продукт (БНП) достига БНП от 1973 г., и всъщност това е чудото. Печалбите на инвеститорите устойчиво нарастват. 20% от най-богатите консумират с 15% повече от преди, а 20% от най-бедните — с 30% по-малко. Бедни стават 44,4% от населението (29% през 1970 г.). През 1980 г. Безработицата е равна на безработицата от 1960 г. За здравеопазване се изразходват половината от сумите, изразходвани през 1973 г.; в замяна на това се откриват луксозни клиники за богатите. Сантяго е обявен за най-мръсния град. Висшето образование става платено. БОЛИВИЯ е лекувана от харвардския икономист Джефри Сакс. И тук се извършва закриване на нерентабилните предприятия и смяна на земеделските култури; армията и специално обучени в САЩ терористи налагат на селяните да отглеждат кока. Вследствие на това се налага внос на храни от САЩ, а 2/3 от експортните доходи са от кокаин. През 1991 г. БНП е равен на 3/4 от БНП през 1980 г., а 30% от износа отиват за погасяване на външния дълг. Останалата част (около З милиарда долара) „елитът“ си поделя и внася парите в американски банки. Над 50% от децата са недохранени. Ширят се безработицата, престъпността, наркоманията, прането на мръсни пари... ГВАТЕМАЛА няма претенции за икономическо чудо, макар че е под Контрола на МВФ и СБ. След преврата през 1954 г. Тук фактически се води непрекъсната гражданска война. Превратът започва с избиването на 8 хиляди селяни, а досега убитите са над 200 хиляди. Това е геноцид с одобрението на САЩ, които смятат режима за демократичен. Сегашният диктатор демократ генерал Грамахо е горд с постиженията си: „...сега убиваме само 30% от населението, а преди 100%.“ Унищо-жават се горите като аштшартизанска мярка. Тероризмът във всичките му измерения е нещо обикновено. Естествено, икономическите „успехи“ на неолиберализма са налице: 87% бедност (през 1980 г. — 79%), 250 хиляди сираци, 72% от населението не се храни редовно, 2% от жителите владеят 70% от земята, 6 милиона са лишени отлекарски грижи, 3,6 милиона са без вода... 2,5 милиона деца (при население 9 милиона) са напуснали училище и са се отдали на престъпност, наркомания, проституция... Чужденците инвестират в производството на храни, които се търсят на американския пазар, а храни за гватемалците се внасят от САЩ. Както и преди, полицията си знае работата — само за първото полугодие на 1992 г. Архиепископството е регистрирало повече от 399 убийства на непослушни граждани. НИКАРАГУА може да се похвали с бързи успехи. След изборната победа на Виолета Чаморо над Даниел Ортега през 1989 г., с помощта на САЩ демокрацията възтържествува и постъпиха чужди инвестиции. В резултат на оздравяването на икономиката от 3800 дребни предприятия оцеляха 2500. Безработицата надхвърля 50%, за 1991 г. Доходите се изравниха с тези от 1945 г., а заплатите са 13% от тези през 1980 г. В замяна се появиха луксозни магазини, страната стана един от центровете на наркотрафика и наркоманията (Които преди 1989 г. Бяха изчезнали), разрасна се проституцията (80% от проститутките, 8 т.ч. Деца, са навлезли в занаята след 1989 г.)... По време на сандинисткото правителство тук успешно беше изпробвана нова американска тактика — да се наложи на населението безкрайна смъртоносна война, докато то се умори и само пожелае ново правителство. АРЖЕНТИНА също спада към икономическите чудеса. Под Контрола на МВФ и СБ там започна закриване на предприятия и постъпиха чужди (американски) инвестиции, които ориентираха икономиката към износ и разрушиха вътрешния пазар. Частното богатство нарасна, а държавата отслабна и затъна в корупция. Увеличиха се бидонвилите, а рязко се съкратиха разходите за здравеопазване, образование и социални помощи.  Оздравената икономика доведе до 40% безработица. В Буенос Айрес 60% от 12-милионното население живее без Канализация. ВЕНЕЦУЕЛА — и тя е икономическо чудо. През 1991 г. Икономиката, следвайки общия сценарий с МВФ, СБ и чужди инвестиции, регистрира ръст от 9,2%. Това става при намаляване на доходите с 55% 6 сравнение с 1988 г., заплати на равнище 44,3% от тези през 1987 г., 35% недохранени деца (11% през 1984 г.) И Когато само 57% от населението яде повече от един път на ден. т.е. икономиката, сама по себе си, е добре, а населението — зле. МЕКСИКО — при упорито прилагане на неолибералната доктрина, съумява да натрупа значителен външен дълг и бюджетен дефицит. През 80-те години заплатите спадат с 60%, тарифната ставка днес е 0,45 долара за час вместо предишната 1,38 долара за час. Безработицата стремглаво расте и повечето мексиканци са на път да се окажат излишни. Естествено, социалното напрежение се сдържа с широко използване на армията и полицията, с ескадрони на смъртта, мъчения и убийства. ХОНДУРАС — достатъчно е да каже, че 2/3 от населението е безработно. Биха могли да се изброят много страни, жертви на неолиберализма и Контролирани от МВФ и СБ, и резултатите ще бъдат сходни. Това са всички държави в латинска Америка и Африка (без ЮАР) и голяма част от азиатските. Даже развита страна като Австралия в продължение на няколко години ежегодно намалява националния си доход с 5%, откакто управляващите я лейбъристи възприеха неолиберализма и оставиха пазарната стихия без държавен контрол. Дали наистина управниците на Запада разоряват икономиките на различни страни от глупост и Късогледство? Глупостта е невъзможна дори теоретично: опитът еднозначно показва, че всички страни с чисто неолиберална икономика вървят към икономическа и социална безизходица. Даже един глупав човек би го забелязал. Тогава? Отговор дава американският политик Джордж Кенан: „ако искаме да запазим разликата между нашето богатство и бедността на другите, трябва да отхвърлим «идеалистическите лозунги» и да се борим за «чистите и прости схващания на властта». Ако множеството от негодници (това са трудещите се и народите от Третия свят — б.а.) се опитва да направи това, трябва да го накараме да се върне в редицата със сила...; в Третия свят често чистото насилие е достатъчно“. Как така? А Къде отиват международните общности и хуманни декларации? Оказва се, според американския публицист Хейс, че „американските ръководители се противопоставят на значителните планове за индустриализация в Третия свят и отхвърлят програмите за външна помощ върху държавни заеми за създаване на икономически ръст“. Те дават предпочитание на „меркантилния подход“, Който интегрира икономи-Ките на Третия свят „в система за свободна търговия под американско доминиране“. През 1992 г. Целите се формулират съвсем ясно: САЩ трябва да бъдат световна сила монополно; „новият ред“ ще бъде такъв, какъвто го определи Вашингтон; промишлените нации не бива да оспорват американското ръководство или да се опитват да изменят реда; не бива да има независима европейска система за сигурност — това трябва да бъде само НАТО, доминиран от САЩ; САЩ ще определят какво е „несправедливост“ и какво трябва да се коригира. Според американския икономически наблюдател Стивън Рейб „ролята на Третия свят е да продава суровини и да поглъща излишъците от американски капитали“. С допълнение: „евтини суровини“. Стратегическа цел е ДА СЕ ОСИГУРЯТ ПЕЧАЛБИТЕ НА АМЕРИКАНСКИТЕ ИНВЕСТИЦИИ В ЧУЖБИНА (документ ПSC 5432/1 на Съвета за национална сигурност). Всичко друго е несъществено и обслужва тази цел. Това става най-лесно, ако възможно най-голям брой страни (в идеалния случай всички останали) се превърнат в Трети свят. Другите западни държави се присъединяват към тази доктрина с правото на младши партньори. За осъществяването на целта трябва да се създаде фактическо световно правителство, откъснато от народните стремежи, което да направи световните човешки и материални ресурси достъпни без ограничения за мултинационалните Компании и банки (според някои оценки днес те владеят 20-50% от световната търговия), Които да контролират системата в световен мащаб. Правителствата на 90държавите от Третия свят трябва да бъдат полиция на САЩ, насочена срещу управляваните от тях народи при използване на ресурсите им.

Георги Андреев

Здравей, petkodox. Южна Америка все повече обеднява и се отдалечава от стандарта на САЩ и Канада. Сякаш идвеа да покаже, че Испания не се е гриижела и не е дала всичко на колониите си. Бразилия я обявяват за икономическо чудо, но не може да се мери със страните от Далечния изток. Мисля, че има и други причини за изоставането им, което е необратим процес. Една държава, като изостане трудно ще навакса. Те са под влиянието на САЩ и американците често се месят във вътрешните работи на няко от държавите, предимно в Централна Америка и Карибския басейн. Водени са на южноамериканска територия няколко безумни войни, най-вече тази между Парагвай и Боливия през 1932-1935 г. за Гран Чако.
Поздрави!

Проблема е, че САЩ харчат прекалено много ресурси, България също страда заради това.